(Sustainable Living: Young Adults Prolonging the Material Life Cycle of Objects Through the Appreciation of Used Furniture, Interiors, and Building Design, 2024)
В контекста на климатичните промени и прекомерното потребление, устойчивият начин на живот се превръща в ключова тема за младото поколение.
Изследването разглежда как младите хора (18–30 г.) променят културата на потребление чрез повторна употреба, „ъпсайклинг“ и реновиране на мебели и предмети за дома. Целта е да се разбере как тези практики допринасят за удължаване на жизнения цикъл на материалите и намаляване на отпадъците.
Проучването е проведено в няколко европейски града с анкетирани и интервюирани над 500 млади участници. Използвани са качествени методи – интервюта, анализ на социални мрежи и наблюдение на поведението при пазаруване и ремонт на вещи.
- Промяна в нагласите „От консуматор към създател“– все повече млади хора приемат употребата на „втора ръка“ предмети не като признак на липса на средства, а като етичен и модерен избор. Младите хора все по-често избират да ремонтират, преправят и творчески трансформират стари мебели. Те възприемат тези действия като израз на идентичност и устойчивост, а не като икономическа необходимост.
- Емоционална стойност – участниците посочват, че старите мебели и предмети носят „характер и история“, което ги кара да се чувстват по-свързани с дома си.
- Образование и информираност – устойчивите навици са по-разпространени сред млади хора, които имат достъп до екологично образование или следват дизайн, архитектура, социални науки.
- Социалните мрежи като катализатор – платформи като Instagram и TikTok популяризират „upcycling“ (преизползване чрез творчество), което вдъхновява нови практики на устойчив живот. Социалните мрежи имат голямо влияние – хаштагове като #sustainableliving и #upcycling насърчават споделянето на идеи, видеоуроци и резултати, което създава онлайн общности, насочени към устойчив живот.
- Бариери – липсата на пространство и време за ремонт, както и недостигът на обществени инициативи (като обществени работилници, споделени студия за ремонт) ограничават устойчивото поведение.
Младите хора са водеща сила в прехода към устойчива култура на потребление, но се нуждаят от подкрепяща среда – образователна, институционална и инфраструктурна.
Насърчаването на общински инициативи за повторна употреба, workshop пространства и кампании за upcycling може значително да увеличи ефекта върху градската екология.
Приложение към българския контекст
В София и други градове вече се появяват подобни тенденции:
- работилници като “РеФабрика” и “Платформата за споделена икономика” предлагат курсове за рециклиране и ремонтиране на мебели;
- инициативи като “Капачки за бъдеще” и “Храна, не отпадък” променят начина, по който младите мислят за ресурсите.
Проект “Зелено бъдеще: Иновативни и устойчиви решения за изграждане на по-добър свят” се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община - Програма “Европа” 2025 от фондация „Каузи“ в партньорство със Стопански факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“