Град Генуа е пример за успешно прилагане на кръгова икономика на местно ниво. Проектът „C-City“, подкрепен от URBACT, създава мрежа от центрове за повторна употреба на ресурси – „Reuse District“ и „Circular Hub“. Там се ремонтират мебели, електроуреди и текстил, които след това се продават или даряват.
Тази инициатива създава нови зелени професии – техници по рециклиране, дизайнери на устойчиви продукти, специалисти по „втори живот на материалите“. Градът въвежда и образователни програми за безработни младежи, като ги обучава в умения, нужни за зелената икономика.
Проектът комбинира социална и екологична цел: осигурява заетост на хора в риск и намалява отпадъците с над 20% в пилотните райони.
Урок за България:
Тази практика е лесно адаптируема – всяка община може да създаде „кръгов център“, който да обединява ремонт, повторна употреба и обучение. Това не само намалява отпадъците, но и създава нови устойчиви работни места за млади хора.
Генуа и кръговата икономика: уроци за България
Град Генуа в Италия е впечатляващ пример за това как кръговата икономика може да се приложи на местно ниво, съчетавайки екологични и социални цели. Проектът C-City, подкрепен от URBACT, създава мрежа от центрове за повторна употреба на ресурси – „Reuse District“ и „Circular Hub“. В тях се ремонтират мебели, електроуреди, текстил и други продукти, които след това се продават или даряват. Идеята е не само да се намалят отпадъците, но и да се създаде устойчив модел на потребление и производство, който включва местната общност.
Проектът има и значим социален аспект. В центровете се обучават млади хора и безработни в зелени професии, включително техници по рециклиране, дизайнери на устойчиви продукти и специалисти по „втори живот на материалите“. Това не само им предоставя умения, търсени на пазара на труда, но и стимулира развитието на местни микро-бизнеси и иновации в областта на устойчивото потребление. В пилотните райони инициативата успява да намали отпадъците с над 20%, като същевременно осигурява заетост на хора в риск.
За България този модел е особено приложим. Местните общини могат да създадат собствени „кръгови центрове“, които да обединяват ремонт, повторна употреба и обучение. Такива центрове могат да работят с училища, университети и НПО, за да включат младите хора в практическа работа по устойчиви инициативи. Например учениците и студентите могат да участват в ремонт на мебели и електроуреди, в създаване на устойчиви продукти или в кампании за повишаване на екологичната осведоменост в квартала.
Внедряването на такъв подход би имало няколко положителни ефекта: намаляване на отпадъците, създаване на нови работни места и развитие на зелени умения сред младите, както и насърчаване на социалното включване на уязвими групи. Освен това, чрез практическата ангажираност на гражданите се формира култура на устойчивост и отговорност, която надхвърля само екологичните ползи.
Примерът на Генуа показва, че кръговата икономика не е абстрактна концепция, а реален инструмент за трансформация на градовете – инструмент, който България може успешно да адаптира и приложи в свои местни условия.
Повече информация може да прочтете тук: www.urbact.eu
Проект “Зелено бъдеще: Иновативни и устойчиви решения за изграждане на по-добър свят” се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община - Програма “Европа” 2025 от фондация „Каузи“ в партньорство със Стопански факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Мненията и заключенията, изразени в материала, не представляват официално становище на Столична община.