Представи си, че живееш в град, където цените в магазина показват не само колко струва един продукт, но и как той влияе на природата и хората. Например: тиквичките струват малко повече, защото се отчита замърсяването от транспорта, използваната земя и заплащането на фермерите. Звучи странно? Това вече е реалност в Амстердам - място, което реши да пренапише правилата на икономиката.
Това е част от нова идея, наречена „истинска цена“, която цели да покаже колко всъщност струват нещата за околната среда. Тя е само едно от многото неща, които градът прави, за да промени начина, по който мислим за икономиката и растежа.
Например:
-
+6 цента за въглеродния отпечатък,
-
+5 цента за вредата върху почвата,
-
+4 цента за справедливо заплащане на фермерите.
Така хората започват да осъзнават скритите разходи зад всяка покупка.
Какво е „икономика на поничката“?
Тази теория идва от британската икономистка Кейт Рейуърт. Тя казва, че сегашната икономика – капитализмът – мисли само за едно: растеж. Повече производство, повече пари, повече печалба. Проблемът е, че природата не може да расте безкрайно.
Кейт предлага друг модел – поничката. Представи си голяма поничка:
-
Вътрешният кръг е социалната основа – всичко, от което хората имат нужда: храна, дом, здраве, образование, чист въздух.
-
Външният кръг е екологичният таван – границите, които природата може да издържи, без да се срине: прекомерни въглеродни емисии, замърсяване, изсичане на гори и унищожаване на биологични видове.
Между тях е „сладката зона“ – мястото, където всички живеем добре, без да унищожаваме планетата. Това е целта на Амстердам.
Как градът прилага идеята
След пандемията градът решава: „Ще възстановим икономиката, но по нов начин.“
Така се раждат проекти, които съчетават екология, справедливост и технологии:
-
🏝 Strandeiland – нов квартал, построен върху изкуствен остров с ниски емисии, зелени сгради и достъпни жилища.
-
💻 Рециклиране на технологии – по време на COVID градът ремонтира стари лаптопи и ги дава на ученици, вместо да купува нови.
-
🏗 Паспорт на материалите – всяка сграда има списък с използваните материали, за да може частите ѝ да се използват повторно, вместо да отиват на боклука.
А другите градове?
След като Амстердам започва да прилага „икономиката на поничката“, идеята се разпространява. Копенхаген, Брюксел, Портланд и дори Нова Зеландия работят по свои версии на модела. Самият Папа Франциск и Дейвид Атънбъро го подкрепят като „нов начин на мислене за бъдещето“.
Защо това е важно и за нас?
В свят, в който климатичните промени вече се усещат, моделът на безкраен растеж просто не работи. „Поничката“ предлага не просто икономика, а нова философия:
да живеем добре и устойчиво.
Това означава да мислим повече за това откъде идват нещата, които купуваме, колко ресурси ползваме и как можем да оставим след себе си по-добро място за живеене.
Амстердам може и да не е решил всички проблеми, но показва нещо важно — промяната започва, когато си зададем въпроса:
„Искаме ли просто повече… или искаме по-добро?“
Какво можем да научим от Амстердам
Амстердам показва, че промяната не трябва да идва само от правителствата — тя може да започне от всеки човек.
Да купуваме по-малко, но по-осъзнато. Да мислим за ефекта от нашите избори върху природата и хората. Да вярваме, че градът и планетата могат да съществуват в хармония.
И така, въпросът вече не е „дали икономиката на донъта ще замени капитализма“, а дали ще имаме смелостта да мислим като Амстердам — смело, различно и с грижа за бъдещето.
Проект “Зелено бъдеще: Иновативни и устойчиви решения за изграждане на по-добър свят” се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община - Програма “Европа” 2025 от фондация „Каузи“ в партньорство със Стопански факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“